fbpx
Новини и статии JK GYM

Да си спомним за Стоил Стоилов

Интервю на Филип Михайлов с Юлиан Карабиберов
Стоил Стоилов и Юлиан Карабиберов
Стоил Стоилов е име, което ще се помни от любителите на спорта културизъм.
Като състезател на клуб МЛО (клубът към SNC и JK Fitness Ltd), той бележи развитието си от състезател по вдигане на тежести до професионален културист, многократен републикански и балкански шампион и първия българин финалист на европейско първенство на IFBB.
С класирането си на 4-то място на европейски шампионат, Стоил прави първия пробив за България и отваря пътя за постигането на нови върхове от българските културисти.
Решихме да направим интервю с човекът бил винаги до него през успешните му състезателни години, до заминаването му в Америка.
Това е доц. Юлиан Карабиберов, помагал му във всяко едно отношение – в спорта, науката и дори в личен план. Като негов ментор, се надяваме да научим нещо което не е споделяно за Стоил до сега.

– Доц. Карабиберов, какъв човек беше Стоил Стоилов?
– Обичащ до болка бодибилдинга професионалист, трудолюбив, дисциплиниран, новатор-експериментатор, шоумен и разбира се човек като всички, със всичките му слабости.
– Да започнем с това с което всички го познавахме – бодибилдинга. Бихме искали да ни кажете неща, които все още не са казвани.
– Не знам какво не е известно за неговия живот на културист, но ще кажа, че за Стоил, спорта културизъм беше като религия. Всичко се свеждаше до него, дори и при интимните му отношения. В професионален план, не съществуваше по-важно нещо от тренировката и състезанието. В същото време те бяха като шоу за него, игра на движенията и формите. Така се представяше и на сцената, както играеше с питона си, или гълташе ножове пред публиката във Вариетето в Слънчев бряг. Имаше сценично присъствие. Тренировките му бяха също толкова интересни и иновативни за времето си. Непрекъснато експериментираше и пробваше нови упражнения, техники, комбинации, уреди. Това се отнасяше и за храненето и стимулирането му.
– Казахте новатор, нещо по-интересно за това?
– Ще спомена, че не познавам друг спортист, търсещ до такава степен новото и по-различното от традиционното . Имам доста снимки на уредите които изобретяваше, на пръв поглед допотопни, но в същото време толкова ефективни, че за 3-4 тренировки с някой от тях можеше да се разбере върху кои мускули точно работи и до каква степен ги развива. Спомням си, като конструираше уреда за задна част на раменете, как местеше рамената на лостовите му системи с по един сантиметър, докато усети най-голямото въздействие върху тази част на делтоидеусите. Гледах го как губи часове за това и му казвах, че физиката и математиката показват точната пропорция на съотношение на дължините на раменете на уреда, но той искаше сам да си го провери. Не вярваше на науката, а на усета си и инстинкта си. Същото беше и с храненето и хранителните добавки. Веднага се виждаше ефекта на това което консумира и беше като научна лаборатория. Много се чудех на какво се дължи това и отначало го отдавах на това, че е лек и по-дребен с бърз метаболизъм.
– Какво ще кажете за употребата на стероиди?
– Той не криеше какво взима, но никога не съм искал да знам какви схеми и препарати използва. В много случаи той си правеше сам и стимулантите, особено като сътезател в САЩ. Питал ме е, защо не се интересувам, след като на толкова хора обясняваше как да се стимулират. Залагаше и на стероидите, но според мен силата му беше в методиката на тренировка. Все се надявах, че след като е нискотеглова категория, “твърдата химия”действа бързо и при малки количества и за това няма да му вреди сериозно, особено като знае какво прави. Това е въпрос по който не съм особено компетентен и не искам да взимам отношение по него. Не отричаше за допускани грешки в това отношение, но не би се отказал от използването на забранени стимуланти. – Защо мислите така? – Ще си отговориш сам, след като посоча един случай от неговата практика: Една година преди да замине за Чикаго, тогавашният председател на федерацията по културизъм му “уреди” допинг проба, като знаеше че използва стероиди. От допинг лабораторията съответно повикаха Стоил за такава и естествено той неотиде. Целта беше да бъде наказан… и беше, за една година. Тогава го накарах да се съгласи да се готви начисто. Бях дори доволен, че ще се готви така. Изпратих го при един от най-титулованите спортни лекари в България за да му изработи програма за биостимулиране с разрешени от WADA средства. Резултата беше шокиращо лош. Просто почти нямаше такъв. Тогава разбрахме, че човек който е привикнал организма си да се подготвя години наред с хормонални препарати, трудно можеш да го върнеш към нормално хранене и прием на добавки и да очакваш чудеса. За това съветът ми към младите любители на бодибилдинга е – не стигайте до такова положение. Първото условие за постигане на високи спортни резултати е да сте здрави, а за да сте здрави не злоупотребявайте със забранените стимуланти! Най-добе е изобщо да ги изключите от програмата си на подготовка. Тъй като, както казах Стоил беше с малко тегло, не използваше високи дози и не прекаляваше. Знаеше кое как му сработва, но пък всяка година пробваше все нови и нови неща. Преди три седмици, когато се чухме ми сподели, че тази година много рано е влязъл в състезателна форма и умуваше как ще я задържи до есента за състезанието в България.
– Да се върнем на методиката му на тренировка. Как тренираше?
– Тренираше два пъти дневно, като използваше такава последователност на упражненията, че всяко следващо се потенцираше от предходното, т.е. търсеше се ефекта на последователното включване на взаимно подпомагащи се упражнения. Тогава не знаеше за сегашните изследвания на тестостероновите нива, зависещи от продължителността на натоварването. Инстиктивно обаче стигаше до заключението, че е по-добре да раздели планираната тренировка на две по-кратки и стимулира анаболизма между тях. Значително по-късно Иван Абаджиев сподели с мен този използван и от него подход на работа с националите ни щангисти. Знаеше, че калция е важен не само за костите, а и за мускулните съкращения и за това смилаше пилетата в мелничката заедно с костите. За да стимулира анаболизма и да не изпада в катаболен прозорец, ставаше да яде и нощем. След като замина за САЩ и се състезаваше при ветераните вече тренираше веднъж на ден. Тренираше почти целогодишно. На морето където също бяхме заедно цяло лято, бяхме направили импровизирана фитнес зала, на плажа пред хотел Глобус, където имахме сърф база. Идваше да тренира и на Елените, където беше другата ни сърф база. Там използвахме също нестандартни прийоми. Напр. поставяхме подпряна на стена под ъгъл врата и фиксирахме щанга отзад на културистичен колан, заставаше с гръб към вратата и се плъзгаше, като се опитвахме да наподобим движението на хакен машина. Не използваше упражнението отвеждане на дъмбели встрани. Сега аз не използвам това упражнение с волейболистите, поради неподходящата биомеханика на движение на костните звена в раменната става. Това преди 20 години не сме знаели, но сме стигнали инстиктивно до добро решение, до което както сподели с мен най-добрия кондиционен треньор на Италия във волейбола Ецио Брамар е стигнал след редица консултации с италиянски кинезиотерапевти и лекари-ортопеди, едва преди няколко години.
– Кой е най-хубавия ви случай заедно?
– Не е във връзка със състезанията. Бих посочил защитата на дипломната му работа във ВИФ. Бяхме патентовали един уред за трениране на гръбната мускулатура и решихме да го представим като разработка за дипломна работа. Бях му научен ръководител, а Стоил се представи блестящо на защитата. Председател на комисията тогава беше моя научен ръкоодител, проф. Михаил Бъчваров, който беше един от световно известните учени в областа на спорта. Най-голямото удоволствие за мен беше неговото признание, че не е присъствал на такава впечатляваща, отлично аргоментирана защита от страна на студент и че членовете на комисията са научили нови неща за методиката на тренировка. Радвахме се заедно и на добрите представяния на състезателки, които той подготвяше, като Ренета Шерванян (8-ма на световното в Бразилия) и Любомира Стефчева, които също бяха състезателки от моя клуб.
– А най-неприятния?
– Не е много за казване, но това беше на практическия му изпит по плуване. Това беше единствения път в който разплаках колежка, която на всичкото отгоре беше и моя преподавателка по плуване, когато бях студент във ВИФ. Известно е че културист плува като ютия, ама Стоил беше по-трагичен. Изплува 5 метра и се хвана за страничното въже, като по него се добра до другата стена на басеина. Нямаше как обаче, колежката трябваше да го пусне на практическия изпит и със сълзи на очи му писа тройка. Беше ми за урок, че години наред по цяло лято сме на морето и не го научих да плува. Той просто не обичаше да влиза в морето. Не мога да не спомена деня в който умря питона му. Тогава беше моментът в който го видях най-тъжен, а седмица след това изобщо не тренира. Не си представях, че може да има такава привързаност към това животно. Гледаше го в общежитието на ВИФ, за което също съм се разправял многократно с управителя на блока, поради оплаквания на съквартиранта му. Казвах му, Стоиле, все пак твоя колега трябва да живее в една стая със змия, която се и разхожда понякога из стаята като господар. Отговаряше: “Е и какво, питона е кротко и добро животно, по-добро и от човека! Той ни е съквартирант.”
– Карали ли сте се някога?
– Не, но сме имали много спорове. Най-големия беше дали трябва да бяга или не. Хич не му се отдаваше, та даже и ходенето. Една година бяхме на състезание в Римини, а друга в Рим и беше срамота да не разгледаме града, Ватикана, Колизеума. Представете си в такъв случай лекоатлет и културист, които за кратко време трябва да разгледат максимално много неща. Много изнервящо нали!? Голям успех за мене беше да го накарам да прави преди състезания бегови тренировки с интервален спринт – 2x 10×20м спринт през 20 м. леко бягане. Това го съсипваше, но ги правеше, защото такава тренировка му нацепваше и орелефяваше така краката, както никоя друга. А Стоил на състезания се явяваше с перфектни крака с дълбоко сепарирани мускули. Много неща ми споделяше, просто нямаше тайни между нас. Имаше и тежки моменти, вкл. в личен план, но за тях не би трябвало да се споменава. Той беше човек, като всеки друг и си имаше проблемите като всички нас. – Слабости в професионален план? – В професионален план, Стоил имаше тежък проблем с единия бицепс и не можеше да го натоварва. Виждал съм как вътрешностите на мускула, всеки момент ще изкочат. Страшна гледка. Въпреки това, стискаше зъби и намираше воля да тренира. Бицепсите бяха слабата му страна, която нарушаваше пропорциите в цялостната мускулатура и на практика това му пречеше да се класира по-напред. Ако елиминираме този недостатък, щеше да се види тяло с перфектно изваяни форми, като изработено от ренесансов скулптор.
– Кога за последен път бяхте във връзка?
– За последен път се чухме по телефона в началото на юли. Често ми се обаждаше от залата в която работеше и приказвахме с часове. Споделяше проблемите си в Америка, работата, хората които тренира, подготовката, експериментите, искаше съвети. Мисля, че не му беше леко. Бореше се с живота в чужбина, но успешно. Тук не му беше по-лесно. Беше си резервирал билет до София и се разбрахме да го взема от аерогарата и да го настаня в нас. Галин Коларов, който е треньор в моя клуб го беше записал за републиканското първенство през септември. Това беше клубът към който Стоил винаги се беше състезавал до заминаването си в САЩ. Това беше неговото желание и аз бях радостен от решението му. Така и не успя до го осъществи. По телефона ми каза, че ми е подготвил нова разработка на уред, който според него е още по-добър от този който патентовахме за трениране на горната част на гърба. С него наистина Стоил добиваше за кратко време, невероятната му форма на “метла”, както казваме. На следващия ден, след смъртта му, ми се обадиха от Чикаго за интервю за BIT Television, като поднесоха съболезнованието на цялата българска общност там, към известния и в Америка български спортист. Това много ме трогна. Стоил беше оставил следа и в Америка. Чудя се дали ще покаже такова уважение и управителния съвет на БФБФ!? Бих искал да кажа, че ако Стоил можеше да избере как да живее, щеше да избере същия живот, който живя тези 49 години. За мен той си остава най-колоритния и най-близкия ми човек от състезателите на клуба, на който остана верен до край. Стоил е легенда в българския културизъм, пред която трябва да сведем глава. Лично на мен, винаги ще ми липсва.

Previous ArticleNext Article